Лигаментите помагат да се осигури стабилност на ставите. Те не позволяват на ставата да се движи повече от a нормален обхват (въпреки че това, което е „нормално“, варира от един индивид до друг). Някои хора имат разхлабени връзки, които позволяват повече от „нормалното“ движение: често се говори за „двойно“ съединени “или хипермобилни. В гръбначния стълб има сложно разположение на лигаментите, и двете между всеки гръбначен сегмент и между гръбначния стълб и таза, което позволява гъвкавост при някои направления и създават сдържаност в други.

Понякога лигаментите могат да бъдат пренатягани или дори разкъсани (както при изкълчен глезен). Лигаментът може след това да не контролира адекватно ставата – това води до „нестабилност“, която може да постави ненормални натоварвания върху ставите и дисковете в гръбначния стълб. Нестабилността се усложнява от срив в стабилизиращата мускулна система чрез мускулна слабост, умора и лоша координация.

При жените тазовите стави трябва да бъдат гъвкави за носене на деца и т.н. лигаментите омекват и се разтягат по-лесно. Понякога те не се стягат след раждането и следователно позволяват твърде много движение: оттук „сакроилиачна нестабилност“.